16 янв. 2008 г., 09:35

На никого не казвай!

881 0 3
На никого не казвай, когато си отивам.
Замълчи сред бурите в душата ми...
На никого не казвай, че не посмях да те обичам.
Пресуши ме, като стъклен пейзаж на самотата ми.

Усмихни ми се лукаво. Както аз го правя.
В истерия люби ме за последно,
като грешника от ада последната жена...
(аз сетне ще нехая!)
И на никого не казвай. Времето, казват е лечебно...

Минута, виждаш ли, стотната почти не стигна
да съм за тебе творение от пречистен грях.
И лудостта ти, да, лудостта ми те застигна,
че ме молиш да остана, невкусил оня нечовешки страх...

Невернико, заклевам те, не искай да си с мене!
Премного ще ти писне от обичане.
На никого не казвай! Чуваш ли!? Не стига време!
Спомняй ме, като творение в кармичното отричане!

Мисли ме, нека съм сянка във завесите.
Страдай, когато спомниш стъклото в моите очи.
Но на никого не казвай, че за тебе съм отнесена.
В сърцето за сърцето ти нямам половин мечти!

Нямам ни една молитва даже!
Ни стон, ни вопъл, ни любов във късен час!
Но прости ми... Господ сам ще ме накаже...
И на никого не казвай, че за малко не посмях
да те обичам аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...