На никого не казвай, когато си отивам.
Замълчи сред бурите в душата ми...
На никого не казвай, че не посмях да те обичам.
Пресуши ме, като стъклен пейзаж на самотата ми.
Усмихни ми се лукаво. Както аз го правя.
В истерия люби ме за последно,
като грешника от ада последната жена...
(аз сетне ще нехая!)
И на никого не казвай. Времето, казват е лечебно...
Минута, виждаш ли, стотната почти не стигна
да съм за тебе творение от пречистен грях.
И лудостта ти, да, лудостта ми те застигна, ...