26 дек. 2017 г., 19:42

На оптимистите напук!

813 3 5

На паркинга ми трап ще изкопая...
И във кафето ще си сложа сол.
Със пепелянките на воля ще играя -
във джоба ми от тях си нося бол...

 

Ще боядисам блажно старата ни пейката
така контрастно черна във снега...
Облечен само в жълтата си грейка
като на плаж - на нея ще лежа.

 

В мазето ми на тъмно ще се лутам
за да извадя за салатата си лук.
Защо ли всичко туй си причинявам?
Ей тъй! На оптимистите напук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Посветено на всички, които употребяват дарбите и силата на волята си за ... странни неща.

(Примерно за това - да са тъжни).

😄

Комментарии

Комментарии

  • Бъди себе си, Ачо, това е тайната на моженето!
  • Тъгата не е лоша танцъорка, просто понякога й се падат лоши партньори, дето бъркат стъпките.(като мен )
    С това рае на грейката, да не те сбърка някой странник за дъждовник и да иска да ти заснеме клип 😂.
    Весели празници, Ангел!
  • Весели празници, Аче! Какво лошо има в странните неща? Аха... Тъжни са. Е! Не всички. На теб желая само радост и веселие!
  • Какъв ти песимист.Ти толкова неща се гласиш да сториш че на оптимистите ще станеш кумир.
  • 👍👍👍

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...