На първата целувка
На първата целувка
Момче - момче на нейните мечти -
един ден в живота й се появи.
За ден физически от закачки я нарани,
а на втория вече любовта си й подари.
Усети тръпката на любовта
да тече във вените й,
редом с кръвта.
Всичко беше тъй различно...
- като насън...
Всичко беше толкова истинско,
та чак нереалистично.
Мигове, във вечността запазени,
в мислите й той остави...
- на тиха вечер срещу луната
беше хванал й ръката...
Седеше и тихо с нея си говореше
и помежду си за чувствата им не спореше...
След миг в прегръдки един друг се давеха
и на студа да ги скове не даваха...
Секунди две-три,
след това целувка първа
на момичето се случи
и най-съкровения подарък тя получи.
Спомен вечен, съкровен
за сърцето запазен
- за други ще бъде забранен.
Приказка от реалността извадена
- като ваза счупена и след това поправена...
... но всяка приказка има своя край
- независимо сочещ към ад или рай.
И ето - пускат се двете ръце
и в тъмното проплаква едно дете.
То с мечтата си стаена се разделя
и само с вятъра ще я споделя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветослава Младенова Все права защищены
