Да заплача ли, когато си отидеш?
За това, че ме научи как да чувствам.
Или на раздяла във очите
да ми видиш само студ и пусто.

Да протегна ли ръце да те прегърна?
За това, че спомен в мен създаде.
Или времето за да не върна,
да не те погледна, безпощадна.

Да ти кажа ли, че ще ми липсваш?
За това, че ме целуваше така.
Или това, което двата били сме,
да прошепна, че било е фарс.

Да намекна ли, че още те обичам?
За това, че като теб си само ти.
Или да излъжа без да мисля...
Да заплача най-добре... нали?