на ръба на сърцето му...
На ръба на сърцето му някога бях,
и жадувах да вляза очаквана.
От мечтите си крехки, все кули строях,
и копнеех да бъда обичана.
Във очакване тихо, нежни думи мълвях.
С трепет люшках звезди във очите си.
Не играх по сценарий, само себе си бях.
Неумело прикривах сълзите си.
Не достигнах да вляза в сърцето му,
но дочух шепота на звездите.
А във моето още болей тишината му.
Несбогувана си останах в сърцето.
Моногамна до лудост съм, мога една
любов във сърцето си да износя.
Ще е сляпа, и глуха, и недоносена.
Но ще е моята обич, и болка...
и жадувах да вляза очаквана.
От мечтите си крехки, все кули строях,
и копнеех да бъда обичана.
Във очакване тихо, нежни думи мълвях.
С трепет люшках звезди във очите си.
Не играх по сценарий, само себе си бях.
Неумело прикривах сълзите си.
Не достигнах да вляза в сърцето му,
но дочух шепота на звездите.
А във моето още болей тишината му.
Несбогувана си останах в сърцето.
Моногамна до лудост съм, мога една
любов във сърцето си да износя.
Ще е сляпа, и глуха, и недоносена.
Но ще е моята обич, и болка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
