21 янв. 2012 г., 05:39

На сълза разстояние

825 0 7

Гледам хоризонта, плачейки...
Не мога да преценя колко е далече...
Спомням си за тебе, влачейки
едно сърце разбито вече.

Поредната моя сълза се отрони.
Оглеждам се, но теб те няма...
И като дете, пред магазин за бонбони,
плача за времето, когато бяхме двама...

Но нима, плачейки, ще те върна?!
Ти даде ми напразно обещание...
А после ме нарани и просто си тръгна...
Уж си далеч, а всъщност само на сълза разстояние...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. С. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ена! Много се радвам, че е докоснало душата ти.
  • Много ми хареса!!!
    Алсолютно!
    На светлинни години от клишетата... толкова е чисто и красиво това стихче, като икона...
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!
    Стопли душата ми, Славея!!!
    Благодаря, ти!
  • много ми хареса!
  • Благодаря ви !
  • Уникално!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...