elenabili (Елена Биларева)
298 2386
6 нояб. 2010 г., 07:42

На телефон разстояние 

  Поэзия » Любовная
880 0 22
"Вали. Аз плача в телефонната кабина.
Чакам да ме стопли твоят глас.
Заето отговаря. Ненужни спомени
нахлуват като мраз..."

Очаквах дълго. Чак ръката се набръчка.
В главата ми отекваше „Заето”,
но не усещах срам- за да ме сръчка -
и продължавах. Чувството проклето

ме лъжеше. То – вътрешното чувство -
рационалното обича да оборва,
когато ти е толкова размътено,
че ти е все едно дали излъчваш гордост.

На секретар превключи телефона.
Видях парчетата от болката да съскат.
С дъха си мога да запаля огън,
но когато и да изгоря, ще ми е късно.

Къде ли си? Дочух гласа ти като ехо.
Чух още нещо – някой хлипаше.
По дяволите! Сълзите потекоха!
Те бяха моите.
И паднах във очите ти.

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно!
  • Ии... завиждам (благородно надявам се) на хората, които чувстват емоцията на трепета...
    Верно, че на всеки може да се случи отново (пожелавам си го)... Но във всеки случай е яко!
    Поздравявам те, гушкам те и ти пращам топлина!
  • когато ти е толкова размътено,
    че ти е все едно дали излъчваш гордост.
    Наистина много силни думи... Впечатляващ стих. Мога единствено да те поздравя и да се радвам, че съществуват такива творци. Браво!
  • Насладих се на всеки ред!
    Благодаря!
  • Благодаря, Галя!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Благодаря ви, Ева и Ели. Намерих някой, точно на ръка разстояние. Това е стара емоция, но още е силна. Унижението се помни.
    С уважение!
  • Не плачи, Елена.
    Потърси някой - на ръка разстояние... :
  • Стих с болезнено силна мисъл, тежък като стон...
    "С дъха си мога да запаля огън,
    но когато и да изгоря, ще ми е късно."
  • Благодаря ви, Галя, Ив... Мило ми е, много ми е мило, че сте тук!
  • И се издигаш в нашите, мило момиче...Поздравления! Ив
  • Благодаря ви: Роси, Илко, Галя и Събина! Нека животът ви никога да не дава "заето"! Прегръщам ви!
  • Невероятен стих!
  • Силно въздействаща творба! Поздрав, Елена!
  • Светле, стискаме ги здраво и не пускаме, защото без мечти, сме обречени. Благодаря ти от сърце за аналитичния и топъл коментар!
    Яна, да, болеше.
    Ники, благодаря!
  • В дланта на душата всеки стиска едно такова телефонно разстояние, един копнеж-стон, едно щастливо събиране-изход, и винаги вътрешното чувство обича да оборва рационалното. Сърдечни поздрави, Ели!!! Хубаво ми бе с този твой стих.
  • Ох...
  • ау какъв финал
  • Здравей, Валя!
  • С поздрав, Ели!Хареса ми!
  • Добро утро, Плами!
  • "И паднах във очите ти."
    Поздрав, Ели!
Предложения
: ??:??