Когато и коричката ми хляб не стига
и ми пресяда в гърлото от самота,
а някой ми разстила на трапезата
не само вкусната храна, а милостта...
Когато някой мисли ме и чувам как тупти
сърцето му, приятелско и истинско,
сълзите капят, а душата ми мълви
думите и капят с восъка молитвено...
А думите не стигат за това
да кажа някому едно "Благодаря",
защото много истинска и тъй човешка
е подадената приятелска ръка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.