На Той и Тя
Когато и коричката ми хляб не стига
и ми пресяда в гърлото от самота,
а някой ми разстила на трапезата
не само вкусната храна, а милостта...
Когато някой мисли ме и чувам как тупти
сърцето му, приятелско и истинско,
сълзите капят, а душата ми мълви
думите и капят с восъка молитвено...
А думите не стигат за това
да кажа някому едно "Благодаря",
защото много истинска и тъй човешка
е подадената приятелска ръка.
Приятели, ръцете ви целувам!
И се гордея много с вас!
Дано все някога да мога
да ви благодаря във някой час,
когато утрето пребъде в по-добро
и аз усмихната, и облагодетелствана
в очи със слънчевото зарево
прегърна ви, тогава знам, ще съм щастлива!
Посветено на двама приятели, които вярвам, че ще се познаят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
