25 нояб. 2022 г., 16:57

Наблизо

837 3 5

Смъртта е толкова наблизо, но аз не я желая,

не е по Божията воля,войната не е края,

войната е една химера на жадни да са първи,

които не броят човеци ни живи, нито мъртви.

 

И ако Господ ги помита със бедствия отгоре-

за никого световна пита не ще раздава скоро,

намеква, че Земята има способност да изхрани

и двеста милиарда даже, тя не е за избрани.

 

С един замах и ще изчезнат налични континенти.

Не искам никога да идват критичните моменти.

Животът просто е прекрасен, когато е умерен.

Но само плитките не схващат кога цветът е черен!

 

Аделина Колева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви. Трогнахте ме.
  • Харесва ми!
    Поздравления, Аделина!
  • Стихът е много актуален на фона на един надвиснал над човешкия род апакалипсис. Усетих голямото му въздействие, Аделаида!:

    "Смъртта е толкова наблизо, но аз не я желая,
    не е по Божията воля, войната не е края,
    войната е една химера на жадни да са първи,
    които не броят човеци ни живи, нито мъртви."
  • Много добър финал.
    Поздрави! Успех!
  • Красиво и силно си казала – не на войната, Ади!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...