14 авг. 2008 г., 08:56  

Началото на песента

1.3K 0 7

"Там, дето тече
на Баш-Боунар водата,
там си бели
БJAЛА АНАСТА ПЛАТНАТА..."
Нар. песен

Пороен дъжд града отнесе.
Засвятка мълния.
И гръм Небето и Земята сля.
Във стаята сме аз и ти.
Във стаята е бяло.
Четем...
Дали от стиховете
или от развилнялата се буря навън,
към мене слепешката полетя.
Жаден, от стомната на Бяла Анаста
вода отпи
и вълшебен звън
над Баш-Бунара екна...

Утро е!...


http://www.picvalley.net/u/742/182202015.JPG

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за хубавите думи!
    Това стихотворение съм го написала за човек, който много скъпя.

    Ангар, картината на скулптурата е само допълнение към стихотворението
    ми "Началото на песента". Сложила съм я,за да припомня на лирическия, че си е оставил сърцето в Ловеч!/легендата на тази скулпура означава, че който пие вода от Баш-Бунара, в Ловеч, си оставя сърцето, завинаги, в този град./
    Благодаря и на тебе, за хубавите думи!
  • Добра идея Латинче! Популаризирането на Родните забележителности в рими... красиво е!
  • Много ми хареса, поздравления!
  • А НА МЕН МИ ХАРЕСА!
    Интересно поднесен стих!
    Поздрав!
  • ужас

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....