17 сент. 2020 г., 13:02  

Надежда

573 1 0

Преодолях те, все си аз повтарям,
стига ми това, което ми предлагаш.
На любов от теб не се надявам,
а с поглед, жест отново ме пленяваш.

 

Държах надеждата затикана на тъмно,
обещах си да не съм наивното момиче.
Уж промених мирогледа си напълно,
ала отново каца ми на рамо като птиче.

 

Казват надеждата умирала последна..
А знаеш ли, че жертвите ѝ са безброй?
Ръката си към теб ако сега протегна,
ще бъдеш ли, любов, мой спасител и герой?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© К. Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...