Северни сияния – сила и магнетизъм.
Но и те се разсипват на прашинки сиви.
Ветрове бурни – его, смърт и егоизъм.
И те стихват, в зеленото главите свили.
Дъждове зловещи – могъщество, потоп.
Но и те затихват, сякаш оплакали живот.
Любов вездесъща – мечта, страст, ухание.
Но често приключва с болка и страдание.
Моят живот – изплетен от всичко земно,
преминал през вихри, дъжд и сияние,
протекъл както на повечето обикновени,
през кал, пепелища без нежно ухание.
Бях много силна - животът го налагаше.
А мечтаех да бъда закриляна и нежна.
Но пътят ми нажежен... ме ужасяваше...
Станах „Леденена кралица“ снежна.
Прошка искам в този миг от децата си!
В старанието си да направя от тях Човеци,
не можах с думи прости да докосна сърцата им
и сякаш се разминаха духовните ни пътеки.
И аз си мислех, както много други хора,
че за любовта не са нужни много думи,
че душите обичащи взаимно си говорят.
Не разбрах - заглушава ги живота безумен.
Искам да изкрещя неистово – ОБИЧАМ ВИ!
Успокоена, в упоителен сън да притихна...
Да се стичат, галещи душата, сълзите ми...
С надежда за обич... в деня да се усмихвам...
10 12 2015
© Надежда Борисова Все права защищены