Омразата изпълва те,питаш ме,
"коя си ти"?В очите ми погледни,
погледът си извърни.
Прекрасно знаеш че преди,друга бях,нали?
Животът всичко мое ощети,
ограби го и оскверни.

Болното създание,на едно изстрадало дете,
това съм аз,писъкът на една наранена жена,
божествено страдание,да това.

Глупостта ще те унищожи,наивността ти пак
ме погнуси.Нима не виждаш всички тез сълзи,
в живота всички ние сме сами!Наивен си!

Падаш,а те ритат,викаш ,а се смеят.
Не чувстваш,не ти не чувстваш нищо.
Разпокъсано съзнание,полудели мисли,
буря от егоизъм и наивност,ще се
справиш ли?Защото те са в теб!

Вцепеняваш се,истръпваш и ръцете ти
кървят.Пак ли ножа ти си стискал,
и със сълзи на очи празни опити,уви?
А Те те ритат,блъскат те,и ти,
ти не чувстваш нищо,вцепенен.
Виждам го в очите ти,виждам себе си.