Най-елитният колеж
Реките, накичени с лотоси,
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици
с уморени от полет криле.
Тревите протягат ресници
към далечното синьо небе.
Невестулки прегърбени ровят
по брега на реката, за жаби.
А с гримаса на мим, будна сова,
гледа нещо и тя да заграби.
Теменужки, събрани в килим,
си разпръсват навред аромата.
Млад сокол-авиатор лети
и сканира до кости земята.
Рой пчели като облак тъмнеят
там, над дренките, цъфнали щедро.
Пеперуди обагрени зреят
в утро, толкова чисто и ведро.
Като гòблен, пред мен се изплита
свежо пролетна жива картина.
През омайно безвремие скитам
в тази божия райска градина.
Аз, туристът – един пришълец
в тоя свят на цветя и зверчета,
бях в най-скъп и елитен колеж,
ала не сред стени... Сред дървета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jane Doe Все права защищены
Прегръдки!
