Вечно недооценен,
Вечно другите виновни.
Бълваш хули ден след ден,
правиш коментари злобни.
Само ти си най-велик,
всички други – еднодневки.
Стискаш шепата в пестник,
свиваш клепките в двуцевка.
Водиш своя си война,
плюнки мяташ безразборно.
От окопа си с лайна
хвърляш пръски неуморно.
Стане ли въпрос за лев,
рязко сменяш, друже, тона
и примрял от адски кеф,
сместваш някого на трона.
Но поетът без душа,
като крушка в тоалетна,
хвърля само светлина
върху свойта безпредметност.
Ха дано да си щастлив,
ти – поетът над поети!
Слънчице в деня ти крив
нека благо да засвети!