7 сент. 2013 г., 00:04  

Накарай ме да се удавя

893 0 0

Аз просто исках да ме мразиш ти, лято мое, с дъх на есента,

а сякаш тъжно е да ме забравиш, когато в теб намирам само нищета.

Надежди, вятърничеви и глухи, съшити в кули от небрежен хлад,

прегръщам облаци от листи сухи - целувка смъртна и на този град.

 

И в сиво потопи ме, удави ме, със пръсти стискай черното във мен,

извий дъха ми като глина, умори ме, дълбай без милост, аз съм в плен.

И къс по къс забивай смело, студена обич - топъл мраз,

с цветя косите ми разплитай, но остави бодлите им по тях.

 

Заший умората със време, но излекувай гордостта ми със лъжи.

Убивай, дишай, мачкай в мене, но нека злобата при нас да спи.

И като снежен сън или пречупен повик, ти дръж сърцето ми във есента.

И нека в мен по-тъмно да остава, когато по-далеч е пролетта.

 

 

Накарай ме да го забравя, накарай ме да се удавя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есенна песен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...