19 янв. 2007 г., 17:21

Наказани с безвремие

752 0 15
Обидена напусна есента, а зимата
пред прага ни не иска да приседне.
Дори и от сезоните отминати,
невидими мълчим и непотребни...

Мъглата с мътни длани ни обгръща
като зараза впива се в душите.
След толкова пропуснати завръщания
и спомените даже са изтрити.

Не влиза слънчев лъч в очите ни
и вятърът дори ни е забравил
след много неизречени "Обичам те!"
и още премълчани "Съжалявам!"

Дори и пролетта ще ни подмине -
в безвремие потъваме наказани!
Най- трудната ни дума е "Прости ми!",
защото си остава неизказана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...