Наказание - Изкупление
736
0
0
Не си ме, Господи, наказал незаслужено
на пясъчните бури да съм сито,
но времето ми вече е прослужено,
а от мътилка тегне моето корито.
Пусни ме, парещите длани да накисна
в изворите благонравни и да спра
за миг, когато гайдите на утрото прописнат
да ме изпълнят с нова светлина.
Защото, Господи, тъй дълго подражавах,
че себе си изгубих във калта.
И само грабех, нищо не раздавах,
но твърде тежка ми е плячката сега.
Ала от всеки камък, в който се препъна
самичък стълба ще си изградя
и там на хълма целият ще се разпъна...
дано изпадне злата ми душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Врабчето Все права защищены
