Накрая
Не ме наричай нежна -
не познаваш силата, стаена в мен,
не ме наричай вярна -
на себе си изневерявам всеки ден,
не казвай: "Носиш ми надежда!" -
това не мога утре да ти дам -
ограбена съм вече, непотребна
като отдавна изоставен храм.
Каквото имах, другиму съм вече дала,
каквото искам, никога си нямал ти -
за нас един е пътят днес - Раздяла,
очакване на други хора, в други дни.
Остава само да си пожелаем
щастие, успехи, ласкави съдби,
да разделим каквото двама сме събрали
и да се надяваме измамно,
че след това ще станем по-добри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Стоянова Все права защищены
