Намерих любовта!
Намерих любовта!
Намерих я! Онази истинска любов,
която толкоз време в стихове обличах.
Жадувах я, очаквах я без дъх,
в безсънните си нощи тихо я привличах...
Описвах я до дребните подробности.
Омаяна, рисувах я в мечтите...
Напук на всички глупави условности,
извайвах образа ù с дните.
С усмивка аз разказвах, че я има!
За глупаво-наивна мислеше ме всеки.
До край, в твърдението си непоклатима,
устоях и на трудните моменти!
Сега стои пред мен, от плът и кръв!
Прекрасна! Съвършена! Идеална!
И спомням си с усмивка всеки път,
когато някой ме е взел на подигравка.
Благодаря на Бог за силната си вяра,
за туй, че устоях на времето.
Дочаках я! И днес се наслаждавам
на сладостта, на плодовете на търпението!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвена Петкова Все права защищены
Пожелавам го на всички от цялото си сърце и душа 
