26 июн. 2019 г., 09:26

Написани истории

1.2K 0 4

Навярно някои ще ликуват

с тръби и викове победни.

Ще пращат огън във небето,

щом с чужд флаг мир наложат.

 

Историята праща своето „ура“

на бъдещите смели поколения –

те всички нас, с добрите си дела,

спасяват ни от тъмни времена.

 

Когато огънят за „утре“ избледнее,

ти далеч от своя брат не стой!

И с мъдростта на златните слова

ново зрънце щастие ще се посее.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжаление, произведението не отговаря на основното изискване в предизвикателството, а именно - Детска поезия и се налага да бъде дисквалифицирано.
  • Не е задължително да има думата "враг".
  • Нито е детска поезия, нито е по тема "Как враговете станаха приятели".
  • Нямах друг избор освен да участвам.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...