2 июн. 2006 г., 12:13

Напоследък

1.2K 0 0

В последно време е студено някак си,
настива се от пронизващата мъгла,
 очертаваща силуети на мними приятели
и сенки, излизащи на светлина...

Напоследък сякаш се чувства апатия,
показваща фалшива симпатия
и усмивки, нарисувани с двуостра кама,
казващи истини с благородна лъжа...

Безкраен филм с различни актьори,
някои велики, други - просто играли,
лапащи хонорари с многоцифрен залог,
игра на комар с разцъфтяващ живот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...