dodic (Деян Димитров)
266 1705
12 апр. 2007 г., 20:32

Напред към своят къс земя 

  Поэзия
720 0 9
 

Сред хора си, но чувстваш се самотен

и глъч залива те, но в теб е тишина,

прегръщат те, но вътре си сиротен,

усмихваш се... с наведена глава.


Очите криеш, сякаш урочасват

и вечно гледаш във страни,

от страх копнежи що проблясват,

да не би отсрещния да разкърви.


Усещаш се във времето изгубен,

а всъщност ти си точно там,

в спиралата на мрака непробуден,

сред неверие, духовен спам.


И криеш в шепи светлинката,

последната останала във теб,

предпазваш я от злобен вятър,

с надежда жилава вървиш напред.


Напред към светлите простори,

напред към своят къс земя,

в която с воля ще засееш,

вярата в доброто, любовта.




© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??