ju58 (Юлия Барашка)
85 267
22 июн. 2012 г., 12:50

Напуснаха ме... 

  Поэзия » Другая
452 0 4

Напуснаха ме...

 

Напуснаха ме близки и познати,

оная, Черната, ги взе от мен.

Защо все още аз съм на земята,

без път, без обич, спомен заблуден.

 

Живея в миналото, нямам спомени

със някой земен мой връстник,

да ги открия кой ще ми помогне,

все търся ги, не спирам нито миг.

 

Очаквам, че ей там, зад някой ъгъл,

ще се покаже някой образ скъп,

ще се усмихне и ще ме прегърне

и ще разсее тихата ми скръб.

 

Но вместо с ласката на някой близък,

тъй черна ме посреща вечерта,

по стъпалата на живота слизам

и в календара драсвам следваща черта.

 

Подготвих вече бялата си риза,

страха си и тревогата изпрах.

Остана само: „Сбогом” на излизане

и пътят, който да ме отведе при тях.

 

© Юлия Барашка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радка, Мария, Дочка ....Благодаря,че споделихте с мен!
  • Познато като чувство.Бариерата
    разделя закъснели от избързали.
    (И ни един от тях не е навреме),
    но скъсаната нишка не се връзва,
    а твърде дългата препъва равновесието...
  • Очаквам, че ей там, зад някой ъгъл,
    ще се покаже някой образ скъп,
    ще се усмихне и ще ме прегърне
    и ще разсее тихата ми скръб......Всеки от нас носи тази тъга и безсилие в себе си.
  • много е тъжно...
Предложения
: ??:??