Напуснаха ме...
Напуснаха ме...
Напуснаха ме близки и познати,
оная, Черната, ги взе от мен.
Защо все още аз съм на земята,
без път, без обич, спомен заблуден.
Живея в миналото, нямам спомени
със някой земен мой връстник,
да ги открия кой ще ми помогне,
все търся ги, не спирам нито миг.
Очаквам, че ей там, зад някой ъгъл,
ще се покаже някой образ скъп,
ще се усмихне и ще ме прегърне
и ще разсее тихата ми скръб.
Но вместо с ласката на някой близък,
тъй черна ме посреща вечерта,
по стъпалата на живота слизам
и в календара драсвам следваща черта.
Подготвих вече бялата си риза,
страха си и тревогата изпрах.
Остана само: „Сбогом” на излизане
и пътят, който да ме отведе при тях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Барашка Все права защищены
