Наричат ме жена
Наричат ме жена,
а всъщност
аз имам много имена.
Аз съм горчивото кафе,
но съм и морската вълна.
Аз съм и полъх
на любов
отминала безславно.
Аз съм надеждата
във майчини очи.
Аз съм усмивката
на ранна пролет.
Аз на орлица яростна
съм страшен полет.
Аз съм жена...
Но за това не знам
аз нося ли вина?!?
Ще бъда ли различна...
Ще вдъхна ли покой
на уморените очи,
с които ме изпива той...
О, той не знае,
че владее моя свят
и хилядите ми лица
не могат да го заличат.
Наричат ме жена,
защото
аз нося своята Голгота,
а сякаш пърхат пеперуди
в прохладна ведрина...
Наричали са ме светица,
но не вярвам
аз чудо да съм сторила.
Или е чудно да си птица,
крилете си разтворила
за обич и признание...
Не, аз не търся подаяние.
Не се разкайвам,
а горя...
Аз просто съм жена.
Наричаха ме блудна,
но в легло
от змии ме полагаха...
И рози, и красиви думи,
и слънца
пред мене слагаха.
Но аз си знам,
че всичко е било измама:
Негаснещ плам
и обич вечна няма.
Юнашка майка,
но и леко плаха.
Аз много съм, но и една.
Затуй от древни времена
до днес наричат ме жена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Петкова Все права защищены
...
