Нарисувай ми изгрев! Нарисувай ми ден!
Мойте залези кухи са и безсолни съвсем!
Мойте нощи са парещи като пъкъл и срам!
С твойте бели ръце - нарисувай ми храм!
Нарисувай ми стая! Нарисувай ми дом!
Със комин и камина, със цветя и балкон.
Нарисувай ми после стар чинар за отвън,
две-три думи за огрев. И прегръдка за сън.
Нарисувай ми, моля! И побързай, нали!
Нямам време за срам, свян, игри и вини!
Тази сенчеста стая оглуша от приличие -
докога, докога, докога ще съм ничия?
© Елена Биларева Все права защищены