Нашата музика

В добрите стари времена музиката изпълваше с

мощното си присъствие познатите на света

пространствени измерения.

Четирите обемисти колони бяха напълно достатъчни,

за да предизвикат земята под краката ни да се разтресе.

Басът тежък беше в състояние мозъчната активност да

пренареди, с непознати, нови и вълнуващи усещания,

тялото към магията на чувствата да приобщи.

От веднъж всичко спря, отвори се дискретна вратичка,

мелодията от своя страна не дочака повторна покана,

спокойно навлезе във фаза на прогресивно галеща слуха

красота, и в този изключителен момент така деликатно,

фино, до душите наши се докосна както нищо друго.

Последва нова промяна в течението, което от самото

начало беше обещало, да ни заведе до жадуваните

прегръдки на екстаза, и ето на екраните се включи

предстартово броене, в неповторима симбиоза басът и

мелодията се сляха, за да ни покажат от първо лице

своето уникално енергийно взаимодействие.

Вече е в наличие достатъчно гориво за да изстреля

съзнанието в богатството на неподозирани светове,

експлозия от цветове, точно сега от функцията на

мисълта няма никаква нужда, егото е мъртво и

същността отново е едно цяло с енергийната

структура на Вселената.

Пътят е чист, за една вечер получихме свобода от

всички терзания на ума, нищо не е от значение,

останалото е дребно незначително.

Никой не вярваше, че не приемахме опиати като

алкохол и дрога, телата ни не искаха тази отрова,

душите ни панически отбягваха възможността, ума

да попадне в плен на подобна психоза.

Всичко при нас се получаваше по естествен път,

знаехме тайната, самите ние бяхме в състояние 

да предизвикаме химичните процеси, които имаха

властта да отприщят буря в мозъка.

Хормоните на щастието, бушувайки се вливаха в

централата, пределно въодушевени и наелектризирани

летяха нашите тела, в единствения по рода си безценен

ритъм на радостта.

Забранихме на нощта да свършва, все още не изпитвахме

нужда да се връщаме в реалността, в това се състоеше и

нашата награда за всички преживени премеждия и

положени усилия.

За подобно мероприятие изискванията към начинаещия

не бяха строги, но включваха някои особености като: 

потапяне в атмосферата, улавяне на вибрацията, и

възсядане на емоцията, чисто забавление и радост за

душата до самия край на купона.

Единственият въпрос който остава недоизяснен e,

кога и къде ще се проведе следващото пътешествие.

Установено бе, че и без изкуствени стимуланти всичко

желано е достижимо за постигане.

Невъзможното съществува само там някъде из

ограничителните заповеди на ума.