Поройни дъждове отмиват
усмивката на мъртво лято.
А тъжно-есенни дървета, голи, черни,
като крила на мъртва птица,
чертаят мрачна безнадежност
на зимата, която ни застига.
Печално есенно небе,
оловен покрив над земята,
затиснало искрата смях,
събужда стон, изтръгнат от душата.
И тъмните порои, що текат по улиците,
сякаш текват в мен
и страшно плашат те да отнесат
надеждата, която в мене дреме
за лятото, за новия живот,
за всичко хубаво и светло,
което днес е тъй далеч,
като една безкрайна вечност.