Заради ужас от настъпващото утре,
те виждах само в розово - лилаво.
И чудя се с какво ли ме подкупи,
че не видях в сеното даже стръкче плява.
Водите, във които плувах, бяха мътни.
Сърцето ме болеше като кътник.
В дъха ми се присмиваше безпътица,
а любовта отдавна беше мъртва.
Безсъници, които дишат през тръбичка -
това ми завеща и рошав страх.
Ти не можа да се научиш да обичаш.
Виновница ли съм? Не съм! Не бях...