valqka (Валентин Василев)
515 2124
21 апр. 2016 г., 14:05

Не бързай 

  Поэзия
419 0 7

 

 

 

Не бързай, ден мой,

и ти, Слънчице, постой,

не съм се концентрирал още

за онова, идващото нощем ...

Тогава с душата си се боря,

не замлъква, все ми тя говори ...

с нея усвоих езика на цветята,

вълни прозрях от светлина,

но вечер, когато тъмата ме обгърне

помръквам цял и съм безсънен.

Задяват ме въпроси най-тревожни

за света ни див и вече невъзможен -

аз ли,  той ли тъжно полудява,

че сеем цветя, а израства плява ...

И чакам пак да съмне,

да си отидат мисли тъмни,

да усетя, че съм още жив

и денят не е така мъглив.

Не прибързвай, мой ден -

нека светличко остане в мен ..!

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Таничка, Мартина, Марина, Владко, Сеси, Рени, благодаря сърдечно, приятели за позитивните ви коментари! Благодарността ми е и към всички оценили моя стих, включително и към този с тройката! Все пак се е спрял и е прочел, за да си състави мнение, макар и отразено анонимно, без думи. Така обаче не ми е помогнал с нищо, жалко!
  • Светличко ми се стана, Вал!!
  • Много ми хареса!
  • Чудесни стихове, Вальо! Браво!
  • Омили ме...!!!
    И чакам пак да съмне,
    да си отидат мисли тъмни,
    да усетя, че съм още жив
    и денят не е така мъглив.
  • Много, много хубаво!
  • Нека светлината в теб никога не угасва!
Предложения
: ??:??