Не бързай
Не бързай, ден мой,
и ти, Слънчице, постой,
не съм се концентрирал още
за онова, идващото нощем ...
Тогава с душата си се боря,
не замлъква, все ми тя говори ...
с нея усвоих езика на цветята,
вълни прозрях от светлина,
но вечер, когато тъмата ме обгърне
помръквам цял и съм безсънен.
Задяват ме въпроси най-тревожни
за света ни див и вече невъзможен -
аз ли, той ли тъжно полудява,
че сеем цветя, а израства плява ...
И чакам пак да съмне,
да си отидат мисли тъмни,
да усетя, че съм още жив
и денят не е така мъглив.
Не прибързвай, мой ден -
нека светличко остане в мен ..!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
