24 сент. 2015 г., 17:40

Не ден, а състояние

431 0 2

Независимо всички неща,
все зависим от разни проблеми.
И макар да сме част от света,
на него въобще не му дреме.


Парадокс, но това си е факт,
независимост - празник е само.
Предпоставка за шок и инфаркт
и народно вековна драма.

 

Най-зависими всъщност сме днес,
от цени, от проблеми, от всичко.
Зависим от чужд интерес
и директно, а не във кавички.

 

Затова пък, на днешния ден,
поздравления всеки ще сипе.
Удивен, неразбиращ и изумен,
ме погълнаха мисли сърдити:

 

Независим аз искам, не с празник да съм,
а такъв своя път да проходя...
Заваля, пресветна, чу се гръм.
Глух обаче остана народът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Независим аз искам, не с празник да съм,
    а такъв своя път да проходя...
    Заваля, пресветна, чу се гръм.
    Глух обаче остана народът."

    Да глух е и до кога???
  • Прав си. Но знаеш керванът пълзи...
    Товарът го тласка напред по наклона.
    И песът да лае дори го мързи.
    Ний само на маса сме силно бунтовни.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...