Не говори...
Не говори, клиширани са думите.
Да пее вятърът, в очите ми утихна.
Дъждът е пъстър шал в косите,
през капките, като красиво цвете.
Не ме рисувай с устни, като други,
не ме извайвай в стихове неписани.
Ненаситна и гладна е душата ми,
не се побира на листа пред очите.
Изпивам те с последна чаша вино,
изпушвам те с поредната цигара.
Намирам те във тихото на изгрева,
нощта, когато просто си отива.
Разпръснатите атоми и молекули,
частиците в едно ядро се сливат.
Не говори, и нека думите излишни,
химичната реакция не спират...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
