Не казвай тъжно сбогом

Поэзия

600 0 6

Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.

Рисуваш обръча на слънце,
рисуваш позата на две луни
и покълва всяко зрънце,
след всичките дъждовни дни.

А чакам тайничко на двора,
да се върнеш, моля, в своя дом,
не, не казвай тъжно сбогом,
тя, душата ми, е вече стон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

myworld (Аз)

Така е, Мери! Благодаря ти, че намина!

2013-12-01T11:27:05+02:00
Меричка (Мери Попинз)

Нека има обръча на слънце, така тъгата бяга...

2013-12-01T01:08:06+02:00
myworld (Аз)

Благодаря ти, Санвали!

2013-11-30T14:40:07+02:00
Sanvali (Санвали)

Поздрави Васил! Ще покълне и ще разцъфне щом се грижиш за него...Красив и нежен стих!

2013-11-30T13:22:56+02:00
myworld (Аз)

Благодаря ти за красивите думи, Вихра! Поздрав!

2013-11-29T19:56:19+02:00