20 янв. 2016 г., 20:59

Не ме познаваш

516 0 2

Не ме познаваш - прииждащ пак със прилива,

разбиващ се със трясък във ума ти,

и всяко утро, изгряващ като изгрева,

по устните ти, шепнещ във деня ти.

 

Не ме познаваш - загледана в очите ми,

в които себе си ще преоткриеш,

или пък свита в ъглите на мечтите ми,

в сърцето ми за дълго да се скриеш.

 

Не ме познаваш - навяващ като вятъра,

по кожата ти нежно да пробягвам,

и всяка вечер да падам като залеза,

и в твоят сън за дълго да оставам.

 

Не ме познаваш - парещ като пясъка,

от истинска любов да те изгарям,

и дълго скитащ във твоята пустиня,

аз никога от там да не избягам.

 

И пак мълча, разглеждащ всички белези

напомнящи, че ти не ме познаваш.

И зная днес, останал сам със себе си,

че моята любов не заслужаваш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...