20 янв. 2016 г., 20:59

Не ме познаваш

515 0 2

Не ме познаваш - прииждащ пак със прилива,

разбиващ се със трясък във ума ти,

и всяко утро, изгряващ като изгрева,

по устните ти, шепнещ във деня ти.

 

Не ме познаваш - загледана в очите ми,

в които себе си ще преоткриеш,

или пък свита в ъглите на мечтите ми,

в сърцето ми за дълго да се скриеш.

 

Не ме познаваш - навяващ като вятъра,

по кожата ти нежно да пробягвам,

и всяка вечер да падам като залеза,

и в твоят сън за дълго да оставам.

 

Не ме познаваш - парещ като пясъка,

от истинска любов да те изгарям,

и дълго скитащ във твоята пустиня,

аз никога от там да не избягам.

 

И пак мълча, разглеждащ всички белези

напомнящи, че ти не ме познаваш.

И зная днес, останал сам със себе си,

че моята любов не заслужаваш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...