13 мар. 2008 г., 22:34

Не ме заклевай да увехна

664 0 1
Не ме поглеждай сякаш ме пленяваш.
Не ми отнемай нощния покой.
Душата ми недей да раняваш,
светът ми е изцяло твой.

Не изковавай сянката ми лека,
като стълб зазидан в суха пръст.
Не искай да моделираш душата ми мека,
посоката ми сочейки със мъст.

Право нямаш на обида.
Литвам и към теб се връщам.
Само искам аз света да видя,
дето с шепи не обгръщам.

С пеперудите да поиграя,
в слънцето да се окъпя.
Мъничко да помечтая,
щастие с въздишка да си купя.

Ще се връщам смирена и кротка,
щом нощта прекрачи границата своя.
В ръцете ти ще мъркам като котка,
денем съм изцяло само твоя..

Не ме заклевай да увехна
като цветенце без дъжд.
Ще помня твойта клетва,
няма да избягам ни веднъж.

... дорде не ме изгониш...
дордето не изгния от поливане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...