Не ме заклевай да увехна

13 мар. 2008 г., 22:34

Поэзия » Любовная

526 0 1

Не ме поглеждай сякаш ме пленяваш.
Не ми отнемай нощния покой.
Душата ми недей да раняваш,
светът ми е изцяло твой.

Не изковавай сянката ми лека,
като стълб зазидан в суха пръст.
Не искай да моделираш душата ми мека,
посоката ми сочейки със мъст.

Право нямаш на обида.
Литвам и към теб се връщам.
Само искам аз света да видя,
дето с шепи не обгръщам.

С пеперудите да поиграя,
в слънцето да се окъпя.
Мъничко да помечтая,
щастие с въздишка да си купя.

Ще се връщам смирена и кротка,
щом нощта прекрачи границата своя.
В ръцете ти ще мъркам като котка,
денем съм изцяло само твоя..

Не ме заклевай да увехна
като цветенце без дъжд.
Ще помня твойта клетва,
няма да избягам ни веднъж.

... дорде не ме изгониш...
дордето не изгния от поливане...

Не ме заклевай да увехна

Свързани произведения

Комментарии

Предложения