Не мога дните да броя
Не мога дните да броя,
спъвам се във нетърпеливостта си.
Един, два, три... ще чуя стъпки.
Надбягват се стрелките, спират часовете.
Аз се оглеждам, развълнувано море
в очите ми приижда и вятърно се стеле
над стъпките на тротоара...
Дори секундите броя и мълчаливо
по клоните листата... от нетърпеливост
да се изживеят се отронват, и бавно падат.
Часовника поглеждам, взирам се в стрелките.
Защо ли бързам винаги?
От страх да не закъснея, винаги съм първа.
И като малка бях такава, такава си останах.
Не спях, минутите броях, а нощите не бяха нощи.
Нито дните - дни. В заспивания и събуждания
ги броях... едно, две, три... и сбъдване.
Искам да си легна, а когато се събудя,
да видя две очи, ръце, нозе забързани към мен.
Защо ли вън е още ден?
Аз искам да заспивам и събуждам,
мечтите си от обич, в обич да ги сбъдвам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
