9 дек. 2012 г., 13:15

Не можеш ли?

1.1K 0 5

Дали и тази вечер си сама?
Не можеш ли в съня ми да надникнеш
и като слънчев вятър - от една
целувка моя - пак да ме обикнеш.

 

Дали и тази вечер пак не спиш?
Не можеш ли за миг да ме погледнеш
и с чувствата си нежни да стопиш
очите ми - и в мрака да поседнеш.

 

Дали и тази вечер се усмихваш?
Дали докосваш същото небе?
А после към желанията хукваш
и сънища започваш да плетеш.

 

Дали и тази вечер си сама?
Бих искал някой ден да те намеря!
В дете - с душа на плачеща върба...
... а може би си спомням просто... вчера...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви...
  • Всяко твое стихотворение е... не знам - влюбено, истинско, изстрадано! Приеми поздравленията ми, Чавдар!
  • "Бих искал някой ден да те намеря!
    В дете - с душа на плачеща върба...
    ... а може би си спомням просто... вчера..."

    Хареса ми усещането в тези думи - силно е!
  • Много е хубаво!
  • Аплодисменти!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...