27 апр. 2010 г., 23:07

Не пропилявай живота си

1.2K 0 0

Животът ни е твърде кратък,

нямаш време да повтаряш грешки.

Трябва да продължаваш нататък,

въпреки моментите тежки.

Дори да те боли до безсъзнание

и пътят да ти се струва трънлив,

трябва да имаш търпение

и да се бориш, защото си жив.

Никога нищо не е лесно,

да обичаш, да забравяш да прощаваш

и, въпреки и да ти се случва често,

някак си трябва да се научиш да се справяш.

Не трябва никога да се предаваш

и винаги да търсиш смисъл.

Да живееш, защото заслужаваш -

това да бъде първата ти мисъл.

И след жестокия двубой на съдбата,

ще дойде и твоят момент,

с лекота да затвориш вратата

и да се радваш на всеки нов ден.

Но първо трябва да преминеш

през болката, гнева и самотата.

Знай, нощта достига и до дълбините,

но слънцето убива я със светлината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...