Не разпалвай...
Не ме поглеждай с поглед натъжен,
откривам хаос в очите изморени...
След толкова любови забрави ли за мен?
Послание очите носят - борещи или смирени?
В живота просто трябва да си смел,
да се опиташ да останеш завинаги човечен...
Да извървиш докрай пътя, който си поел.
Живей с усмивка, животът не е вечен.
И точно с тези думи продължавам да живея,
безгрижно хвърлила назад спомена за теб.
Привидно смела съм, а дори не смея,
да говоря със сърце и да сложа всичко в ред.
Спри да ми говориш мили думи,
не разпалвай чувствата предишни...
Не желая болка, чу ли?
И да бъда аз една от всички бивши...
В живота ти се вписах с главна буква,
и сред всички, знам, винаги изпъквам.
Но несигурността ти живота ми обърква,
ту излизам от романа, ту отново тихичко се смъквам.
Не ме прегръщай, искаш нея.
Не ме наричай единствена отново.
Не ме разпалвай пак, за да не те сгрея,
сърцето ти за мен не е готово...
Но така се случва понякога в живота,
желаем винаги това, което нямаме.
Така се случва в живота...
Любовта пред нас е, а ние бягаме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миряна Венелинова Все права защищены
