28 окт. 2009 г., 17:25

Не се извръщай...

1.2K 0 3

Не поглеждай назад към камината,

където отдавна вече няма огън... той изгоря...

Остана само частичка пепел в Пространството.

Не се завръщай в миналото -

тази птица отдавна разпери крилете си

и отлетя...

В неизвестното...

След нея остана само лутане... и въпроси...

Не очаквай да те стопли нещо,

отдавна изстинало и забравено...

Превърнато в една празна илюзия,

плаваща в шепата на Безкрая...

Заровена дълбоко

в забравените ни души...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не очаквай да те стопли нещо, отдавна изстинало и забравено..."
    Очакванията, често водят до недоразумения и разочарования!
    Хареса ми стихът!
  • Благодаря Ви! Старая се!
  • Пишеш прекрасно и оргинално за възрастта си и имаш талант...
    Продължавай да пишеш!!!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...