28 окт. 2009 г., 17:25

Не се извръщай...

1.2K 0 3

Не поглеждай назад към камината,

където отдавна вече няма огън... той изгоря...

Остана само частичка пепел в Пространството.

Не се завръщай в миналото -

тази птица отдавна разпери крилете си

и отлетя...

В неизвестното...

След нея остана само лутане... и въпроси...

Не очаквай да те стопли нещо,

отдавна изстинало и забравено...

Превърнато в една празна илюзия,

плаваща в шепата на Безкрая...

Заровена дълбоко

в забравените ни души...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не очаквай да те стопли нещо, отдавна изстинало и забравено..."
    Очакванията, често водят до недоразумения и разочарования!
    Хареса ми стихът!
  • Благодаря Ви! Старая се!
  • Пишеш прекрасно и оргинално за възрастта си и имаш талант...
    Продължавай да пишеш!!!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...