4 мар. 2017 г., 08:55

Не се отказвам

660 0 0

Там, далеч от всички други

някъде, където дори не трябват думи.
Срещнах те и мигом онемях
и разбрах, че за теб създаден бях.

 

И всичко беше чудно,
говорихме спокойно и не беше трудно.
И да харесвах те безкрайно,
но пазех чувствата си тайно.

В какво се влюбих ще попиташ?
И ще кажеш че не го разбираш!
Но тогава гордо ще застана и ще кажа
как в сините очи душата ми потъна ще покажа.

Как от раз с красивата усмивка ме плени,
как се влюбих в сините очи?
Как седях и пазех всичко вътре в мен,

с което се измъчвах всеки ден.

Но дойде и този ден съдбовен,
а и въздуха бе някак си любовен.
Небето беше чисто, синьо.
Всичко беше като теб, красиво.

Но какво се случи не разбрах?
И как времето си пропилях?
Опитах се да те целуна, а ти се дръпна
и моя свят отвътре преобърна.

И какво направи, като каза че не искаш с мене в рая,
а искаш пак сама в дяволската стая.
Но помни , че аз ще чакам този ден,
в който ще се върнеш ти при мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Дизов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...