С  теб са свързани мечтите ми.
Mакар че ти си причината за сълзите ми!
Oтново искам с теб да изживея любовта,
  макар да знам, че всичко ще забравя
         с първите лъчи на сутринта!
      За бога, животът ми е сивота!
         Няма блян, няма красота.
           Няма капка топлина,
    няма кой да ми подаде ръка!
          И аз отново съм сама,
  и ти навярно си с другата жена.
Това е нашата игра, която беляза моята душа
 и тя вече знае истинския смисъл на думата - самота! 
       Ето затова трябва да те забравя! 
 Ето затова трябва и спомените да залича -
 в сърцето нищо да не остане - и помен от любовта!
      Но аз  пак за миналото си мечтая!
        За красивите, лъжовни дни.
            В които вярвах, че живея,
 за които и днес не спирам да копнея.
       Затова сега съм смирена и добра -
       затова съм покорната жена.
         Всеки миг е напоен с тъга,
всеки миг с теб е една горчива сълза.
 Колкото и да искам - спомените не ще изтрия.
        Щом ме черпиш - аз ще пия!
И  пак ще страдам, и пак ще съм сама.
     И  пак, и пак ще проклинам любовта...

                              P.S.  И  пак в сърцето  ще изплува един красив спомен от любовта...