24 апр. 2014 г., 11:25

Не си мой

878 0 1

Свикнах да те нямам,
в душата ми е като в църква.
Покой и тишина
те чакат да се върнеш.
Че и времето е спряло,
да чака теб и мен.
Че всичко е избледняло
и мрак е всеки ден.
Извъртам глава да не гледам теб и нея,
задържам дъха си, как да живея?
Все нищо ми няма,
а всъщност всичко ми е.
Таз любов голяма
да си тръгне от моето сърце.
Остави ми тъга
да се храня с нея.
И ето - вечерям сега
с „най-вкусната” вечеря.
Поредна хапка правя,
а този вкус как искам да забравя.
Дотук знам едно:
Обречена любов,
всичко е напразно.
Ала ден за ден, това крепи ме,
че събуждам се и казвам твоето име.
Ти не си мой,
искам да разбия на парчета любовта.
Да ми помогне, питам, кой?
Щом до мен теб няма те сега.
Не си мой, ще потопя душата си
на дъното на океана,
там в убежището ми,
там накрая на света.
И ето, пак лежа сама,
снимката ти гледайки.

Тъй изстрадала е моята душа.
Заспивам, вдишвайки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Болка и душевна красота- Аз това усетих от произведението ти!!Наистина ми докосна душата!!БРАВО!!!В него има много сила, обич и мъка!!Много ми хареса начина, по който си го написала!!Много интересно и различно!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...