Не си виновна, чуваш ли, прости си.
Прости си за вината без вина.
Друг сценария е писал...
Нарича се съдба.
Избор има, ала той е за нас самите.
Не можем да спасиме друг.
Всеки има правото на дните
и избора за своя път.
А трудности ще има вечно, няма как,
не за щастие сме родени само.
Паднем ли, ще се изправим пак,
дори да нямаме опора в друго рамо.
Бог не ни изпраща повече от туй което,
знае че бихме преживели на Земята.
Силите си потърси в сърцето.
И живей, защото не твоя е вината.
Живей, защото животът си минава.
А терзанията за непосилни нам неща
Само забрава след себе оставят.
Живей за себе си, имаш право на това.
Посвещавам го на една приятелка, която ме остави без думи. С най-добри чувства към нея и нейния силен дух.
© Калоян Борисов Все права защищены
Ооо, не, не, не е толкова лесно да си простиш, да се пребориш, да си платиш и изкупиш...........Човек се стреми да бъде силен, именно защото всъщност се чувства слаб.........
Вината е........ като тежка брадва. Вечно се опитва да отчупи нещо в мен...И вместо песен на славей, преследва ме тъжен писък на врана. Дните отлитат, ала вече зная, обърна ли се назад вината почва да ме задушава.
За мен най-силната присъда винаги е била собствената ми съвест. Е, няма как да си купя нова. А времето уж лекувало, да, но забравя този, който може. Ето на, за сетен път наново се изгубих....и неописуем страх душата ми скова.
С други думи исках да кажа, че е невъзможно човек сам да си прости!
Както и да е, радвам се за твоята приятелка, че поне в такъв момент до себе си има теб. А ти си готов да и помогнеш, стоплиш, гушнеш и закриляш, нали? Дума, жест, усмивка....... да дариш! Не я предавай, че и това боли!
Продължавай напред! Талант, заложба, необходимост от откровение, изповед, вик, екстаз....каквото и да е то, нека занапред те води и вдъхновява. Винаги има нужда и смисъл от такъв род послания „Нека подадем приятелска ръка". Дерзай! Браво на младите добри хора в БГ!