Самотата на нощта пак поглъща ми съня,
Врящ котел е любовта, ала няма с кой да споделя,
Даже бяга мисълта, пак към твоята душа,
Скитничеството ми е природа, но без тебе аз не мога.
Рано станах сутринта, гледах твоята снага,
Милвах твоето лице, сластно галех твоето сърце.
Но зърна ли това лице, Боже ставаше ми зле,
Не помислях и за миг, че за теб ще пиша този стих.
Явно болката ми е голяма, явно няма лек за тази мелодрама,
Тази нощ в емоции съм облян, търся нагло твоя блян.
Снимката ти пак ще стисна и емоцията ще подтисна,
Знаеш казват любовта, бавна смърт е, не война. ...