Не тръгвай
По прашни пътища не тръгвай,
недей да тръгваш, стой си с мен,
нежно сутрин ме събуждай,
от работа макар и уморен.
Не ме оставяй да стоя сама,
да чакам твоето завръщане.
Ти казваш: "Няма все да е така",
ти казваш: "Скоро връщам се".
Но думите ти се размиват,
ехо надалече ги разнася,
чувствата ти си отиват
и любовта ни май ръждяса.
Ти ще тръгнеш по света,
по пътища прашни, далечни.
Знам, не мога да те спра,
но обещавам да те чакам вечно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Илиева Все права защищены
