17 июл. 2010 г., 13:02

Не тръгвай

922 0 0

По прашни пътища не тръгвай,
недей да тръгваш, стой си с мен,
нежно сутрин ме събуждай,
от работа макар и уморен.

Не ме оставяй да стоя сама,
да чакам твоето завръщане.
Ти казваш: "Няма все да е така",
ти казваш: "Скоро връщам се".

Но думите ти се размиват,
ехо надалече ги разнася,
чувствата ти си отиват
и любовта ни май ръждяса.

Ти ще тръгнеш по света,
по пътища прашни, далечни.
Знам, не мога да те спра,
но обещавам да те чакам вечно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...