1 авг. 2011 г., 08:35

Не?... ( В памет на Ирена)

1.2K 0 25

Недоизтъкани спомени.

Неомесена мечта.

Недоизтъняла болка.

Недописана съдба.

 

Непрогледнала надежда

Недокосната вина.

Нежелана неизбежност.

Гладна смърт... А след това?

 

Недоплетени въпроси.

Недолюбено дете.

Неразбран, далечен Господ.

Недоразгадано Не?!...

 

 

                    Посвещавам този стих на една от моите първи ученички в Дома за изоставени деца, която почина преди 9 дни и остави сама на този свят своята 2 годишна дъщеричка... Призовавам всички жени да се замислят дълбоко и никога да не постъпват като майка ù, която Ирена откри сама наскоро и ù прости...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...