И пак е нощ... почакай.
Не бързай да заспиваш.
Искам да усетиш
как се сгушвам в теб -
в сърцето.
Ще остана там цялата нощ
и ще милвам със обич
лицето ти.
Ще целувам устните ти,
за ласка зажаднели
и ще те изгарям със дъха си.
Ще захвърлят Душите ни
веригите и страховете
и с танц ще полетят
към звездите.
Ще танцуват щастливи
и опиянени
от огъня на Любовта.
Само аз и ти -
в божествения танц,
светъл миг от Вечността...
На зазоряване ще си отида,
без мен ще тръгнеш във деня.
И само раздиращият
Душата ти копнеж
и празнината във сърцето
ще ти напомнят за мен -
през целия ден...
... И ще чакаш нощта...
за да се върна отново -
за следващия полет...
© Валентина Иванова Все права защищены