Ако можеха да говорят,
какво ли щяха да ни кажат те?
Не си мисли, че не страдат - дори и те плачат,

но няма кой да им се призове.

Без глас, самотни,
в едно ъгълче седят.
Ако можеха да говорят,
биха ли споделили за хората жестоки,
които безмилостно живота им крадат?

Но не, не могат да говорят -
само мълчаливо гледат те към нас.
Може би и те искаха друг свят,
за нещастието си проклинат 
своята съдба в този час.

Огън гори в душите им невинни,
искат и те, като мен, да избягат от всички злини,
но пак безпомощни теглят и вървят,
а от очите им мили капят порои от сълзи.

Дни, месеци, години минават
и те, като нас, остаряват,
дори в сърцата им вулкан да изригне,
те тихичко плачат, но пак мълчат и ридаят.

Говорете, приятели,
изкрещете дори на глас.
Помолете онези добри души -
може би те ще се смилят над вас.

Тогава светът ви няма да бъде както преди,
светът ви ще бъде като рай.
Всяка болка, всяка сълза и всичко зло
 най-после ще намерят своя край.

   
  Милан Милев
  31.10.2008