Поредна адски тегава неделя.
Без ни един правдиво бесен облак.
Пак думите са помежду ни спрели.
Ни ти на мен, ни аз на теб се моля.
Мълчим си просто. Мразя тишината!
Но тя като че ли ни заобича.
О! – всеки си е седнал на ината –
мълчим и готвим – понеделник тричав.
Ще се преглътнем утре, ще си бием дузпи.
Но днес дали сме сити? Сити, зер!
Менюто днес е лучената люспа,
висяща сред зърна от бял пипер.